Историята на хигоноками Higonokami story

Историята на хигоноками се преплита с измъчената история на Япония през последните два века.
В средата на XIX век, застрашена от оръдията на военноморските сили на САЩ под командването на комодор Пери, Империята на Изгряващото Слънце е принудена да отвори границите си за останалата част от света. Япония изведнъж преминава през огромна промяна, налага и се да еволюира от феодално общество и да се превърне в модерна индустриална държава, за да избегне риска да бъде колонизирана.
През 1877 г. се води последната битка между партията на непокорните самураи и модерната армия на императора (екранизирана в "Последният самурай" с Том Круз). След историческата загуба самураите постепенно са лишавани от техните привилегии; едно от първите неща, което те загубили, било правото да носят мечове на обществени места. Лишаването на самураите от правото да носят мечове довело до неочаквани негативни последствия - много от ковачите изгубили основните си клиенти и в търсене на нова перспектива за осигуряване на доходи започнали да правят ножове.
Много от ковачите се заселили около Miki, регион с реки и пясъци, богат на желязна руда, който е и исторически родното място на хигоноками.
Името на ножа е силно свързано с тези събития. – „Higo no Kami” на японски означава "Властелинът на Higo". Higo е старото име на провинция Kyushu, откъдето оригиналният нож идва, но "Higo no Kami" е и аристократична титла, дадена и исторически наследена от мощните самураи.
В тези времена Matsudaira Katamori е действащ и последен господар на Higo; участвал е и в двата епични епизода на последните битки на самураи с комодор Пери. Последният истински Higo no Kami.
През 1899 г. е създадена гилдията на производителите на ножове в Miki и през 1907 г. името "хигоноками" е регистрирано като търговска марка и става запазена марка. Само членовете на корпорацията имат право да произвеждат ножа.

Историята на хигоноками се превръща в история на успеха. Той станал най-популярния японски нож, всяко дете го носело в своята училищна чанта, утилитарното джобно ножче за ежедневието. Дори били организирани масово национални конкурси с награди за най-бързо острене на молив с хигоноками.
Покорявайки с елементарния си и практичен дизайн, ножът притежава забележителни качества - невероятната острота на хигоноками е благодарение на използваната в острието стомана sanmai carbon, огромната си популярност ножът дължи на факта, че по това време се е произвеждал от над 50 майстора в страната.
Хигоноками успява да оцелее през Втората световна война, по време и след американската окупация във време на глобална криза и абсолютен недостиг на суровини. Американците забраняват носене на мечове на публични места и отново на много от ковачите се наложило да потърсят друга работа.
Превратен момент в историята на успеха на хигоноками настъпва през 1961 г., когато 17-годишен младеж с психични отклонения убива публично ръководителя на социалистическата партия с нож с вид на меч, който е бил забранен век по-рано - през 1876 г. Безпрецедентна, дори истерична анти-кампания обхваща страната, забраняват носене на ножа хигоноками на училище; за всички видове ножове са приети строги закони, които ограничават тяхното носене.
Това е тежък удар върху хигоноками и този вид нож почти изчезва. Ако хигоноками някак оцелява и до днес, то е, защото любителите на ножа и хората, които са най-носталгични към детските си спомени, поддържат огъня на интереса към него жив. Днес ножът е загубил своята популярност и много млади японци дори не знаят нищо за съществуването му.
Така че, ако " хигоноками " е търговска марка и ако само майсторите, принадлежащи към корпорацията в Miki имат право да използват това име, кои са истинските хигоноками сред всички различни модели на пазара? Те са тези ножчета, които се продават в малки дървени или картонени кутийки с червен надпис към по-ниския ценови клас.

В действителност в наши дни, за съжаление, има само един производител на хигоноками в гилдията, а всички останали са спрели да ги правят. Той се нарича Motosuke Нагао, от Miki, произхожда от род потомствени майстори на ножове и четири поколения от ковачи, чийто единствен прародител е Shigeji Nagao - споменатият в началото на историята втори ковач. Днес Motosuke Нагао е доста стар, наследяването му не е гарантирано и търговската марка може да си отиде с него.
Основният и по-добре познат модел хигоноками, който Motosuke Нагао произвежда, се нарича “Sada Koma” и съществува в три размера: малък, среден и голям.
Отличителни черти на ножа хигоноками:
- Дръжка, направена от сгънат месинг, подпечатан с kanjis, посочващ името на производителя и стоманата на острието: sanmai - blue paper steel с aogami връх.
- Наличието на chikiri (лост) на острието, който служи за отваряне на ножа.
- Липсата на заключваща система.
- Фактът, че острието напълно изчезва в дръжката, когато ножът е затворен.
Има различни форми на остриета, най-често то е с точка в съответствие с ръб, т. нар. "обърнато танто". Съществуват също и други версии с различни стомани. Някои от тях са дори по-евтини - изработени от Shirogami стомана с черна дръжка. Съществуват и някои специални издания на ножа с остриета от дамаск sanmai.

Тъй като Motosuke Нагао сам произвежда всички тези ножове, той се бори да се справи със стандартите за качество. Поради това е почти невъзможно да се намери един нож, който е перфектен и изглежда съвършен в детайлност, който няма драскотини и несъвършенства на острието, някоя лека несиметричност и така нататък... Но именно това е, което прави хигоноками уникални и неповторими.
Тъй като ножът е създаден като инструмент, производителите му никога не са се стремели той да изглежда съвършен. Всеки притежател на това ножче може с прости средства и малко старание да го притегне и полира до блясък, на които би завидяло и златото, да го направи гладък, сатенено мек при допир и приятен за гледане, но тази ефимерна красота би издържала колкото разцъфналата вишна Сакура в полите на Фуджи. След няколко дни месинга патинира и ножчето приема отново своя смирен и скромен вид, превел го през трудностите на вековното му съществувание.